Без вода, без въздух, без защита

Пожарникар в България през лятото: без техника, без защита, само с кураж

Без вода, без въздух, без отбрана — само че с възприятие за дълг. Защото в случай че не влезем ние, няма кой различен

„ Понякога се усещаме не като хора, а като пушечно месо. “

Така стартира разказът на български пожарникари за действителността , в която се изправят против шестметрови пламъци с… лопати . Техниката липсва . Защита съвсем няма. А вярата да оцелееш се трансформира в главен инструмент за справяне с бедствието.

Публикация на Фондация „ Общество и сигурност “ споделя за тежкото всекидневие на огнеборците в страната. Разказ, въодушевен от действителни свидетелства на хора, които и в този миг са по терените — изтощени, прегрели и въоръжени с морал.

Дарени облекла с непознати имена, изминал период и религия, че ще оцелееш

„ На гърба ти написа непознато име, а срокът на валидност на оборудването е изминал преди пет години. “

Това не е виц, а норма. Част от пожарникарите в България се обличат с дарения от Канада или Швеция , тъй като няма нова екипировка . Влизат в гората с облекла, в които някой различен в миналото е гасил пожари – и се молят вятърът да не смени посоката.

24 часа в пламъци, 24 часа „ отмора “ без възобновяване

Смените са денонощни – 24 часа непрекъсната битка , по-късно 24 часа „ отмора “, в които не си възобновен, а просто не си в огъня. Няма вода. Няма храна. Няма тоалетна. Само пушек, горещина, боязън и отговорност. След това още веднъж — към идващия пожар .

Старинни ЗИЛ-ове, ремонтирани от джоба на пожарникарите

Единствените камиони, които стигат до високите планини, са над 40-годишни ЗИЛ-ове . Ръждясали и на ръба на занемаряване. Ремонтират се с персонални средства. Защото няма запас. А в случай че се счупят, различен няма да пристигна — просто тъй като няма по какъв начин да стигне.

Без маски. Без балаклави. Без техника за горски пожари

Двама души с една пожарна — това е нормалната първа реакция при сигнал за пожар. Без маски с филтри, без огнеупорни балаклави, без колани и профилирани ръкавици. Дори техниката за почистване на суха трева липсва — просеките се вършат с кирко-брадви.

„ Като преди 100 години “, написа в текста.

Най-боли не страхът, а чувството, че можеш да спасиш повече — само че не ти е обещано

„ Герои ставаме, когато всичко липсва и все пак влизаш в огъня “ , споделят още огнеборците.

Боли не от тежестта, а от безсилието — да знаеш, че можеш да направиш повече, само че техниката те предава. Да разчиташ на европейска помощ, тъй като самичък нямаш с какво да действаш.

Призив: Искаме не медали, а въздух и екипировка

„ Не желаеме овации. Искаме, като тръгнем на пожар, да можем да разчитаме на оборудването си. “

Пожарникарите желаят най-малко втори комплект облекла . Да не мислят дали ще ги остави камионът. Да потеглят на задача като екип — шестима с две пожарни, а не двама с една.

Те упорстват и за освен това — летателна техника , която да работи в планините, преди огънят да опустоши всичко.

„ Не за мен, а за идващия, който ще се качи в планината “ , приключва гласът на един от пожарникарите.

„ Ние ще продължим. Но какъв брой още ще можем? “

Фондация „ Общество и сигурност “ благодари на Силва Тонева за предоставените фотоси. Публикацията не цели резултат. Тя е глас . На действителни хора, които са в огъня сега, в който четете това. И които не желаят да бъдат герои — а просто пожарникари, на които страната е дала нужните принадлежности, с цел да правят работата си.

Присъединете се към нашия